Първа част: 8 прочути писатели, за които не знаете, че са преводачи
Преводът винаги е бил неотменима част от литературата. Та как иначе!?
Нима щяхме да можем да прочетем най-добрите произведения на великите писатели без някой преводач да се погрижи за това.
Казват, че актът на превода е също толкова труден и творчески, колкото и самото написване на произведението.
Никак не е чудно, че много от големите писатели са превеждали другите велики преди тях. Ето 8 прочути писатели, станали известни със собствените си произведения, за които не знаете, че са преводачи.
Харуки Мураками
Мураками е известен и успешен съвременен японски писател.
Книгите му са преведени на над 50 езика, продал е милиони копия извън собствената си страна и е удостоен с множество литературни награди.
Творбите на Мураками са силно повлияни от западната култура, и особено от западната музика и литература. Самите те вдъхновяват филми, пиеси, албуми, мултимедийни презентации и дори видео играта Memoranda. Това не го знаехте, нали?!
Романът му „Убийството на Командора“ е обявен за „неприличен“ от цензурата в Хонконг, а в библиотеките може да се вземе само след доказване на пълнолетие.
Тази новина, разбира се, незабавно го прати в нашия списък с книги, които искаме да прочетем!
Превежда: Франсис Скот Фицджералд, Реймънд Карвър, Труман Капоти и Джон Ървинг.
Прочетете: 1Q84
Цитати:
“И ще го нарека 1Q84, реши Аомаме. Като Q ще означава Question mark – въпросителна. Защото е свят, който е под въпрос.”
„В определен момент познатият ми свят или е изчезнал, или се е оттеглил, а на негово място е дошъл друг свят. Както се преминава по друг коловоз. С други думи, съзнанието ми, тук и сега, принадлежи към миналия свят, но самият свят вече се е променил в нещо друго. Дотук действителните промени в рамките на този процес са ограничени на брой. Повечето от новия свят е наследство от познатия ми стар такъв и тъкмо това обяснява защо промените не представляват (поне на практика) препятствия в ежедневието ми — поне засега. Но съвсем сигурно е, че вече станалите промени ще причинят с течение на времето други, по-големи различия около мен. И тези различия постепенно ще се разрастват и в определени случаи ще разрушават логичността на предприеманите от мен действия. Нищо чудно да ме принудят да допусна грешки, които ще са — поне за самата мен — буквално фатални.“
“Често си задаваше въпроса: какво всъщност значи човек да е свободен? Дори да избягаш от една клетка, не попадаш ли просто в друга, по-голяма?”
“Повечето хора не търсят доказуеми истини. Както сама отбелязахте, истината често се придружава от силна болка, а малцина са онези, които се стремят към болезнени истини. Хората се нуждаят по-скоро от красиви, утешителни истории, които привидно дават някакъв смисъл на живота им. И точно тук е произходът на религията.”
“Умните президенти обикновено стават мишена на наемни убийци, поради което по-интелигентните хора, изглежда, правят всичко възможно да не бъдат избрани.”
сюрреализъм, магически реализъм, фантастика, фентъзи, постмодернизъм, азиатска литература
2. Владимир Набоков
Чуят ли Набоков, повечето хора навярно се сещат за скандалния за времето си роман „Лолита“, написан на английски език, а в последствие имал привилегията да бъде преведен от автора на руски.
Романът е екранизиран 2 пъти, включително от самия Стенли Кубрик.
Превежда: „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол на руски, „Герой на нашето време“ на Михаил Лермонтов. Статутът му на литературен критик се дължи най-вече на четиритомния му превод и коментар към „Евгений Онегин“ на Пушкин.
Прочетете: Лолита
Лолита, Владимир Набоков
Цитати:
„Сутрин тя беше Ло, просто Ло, на ръст метър и половина (без няколко пръста и по едно чорапче). Тя беше Лола по дълъг панталон. Тя беше Доли в училище. Тя беше Долорес върху пунктира на бланките. Но в моите прегръдки бе винаги: Лолита.“
„… а аз гледах и не можех да се нагледам, и знаех — толкова сигурно, колкото, че ще умра, — че я обичам най-много от всичко, което някога съм видял или мога да си представя на този свят, или съм мечтал да видя на онзи“…
„Най-често, както се луташе из стаята и скучаеше по новопридобит навик, Лолита се просваше, непоносимо желана, в някое пурпурно пружиниращо кресло или на зелен шезлонг в градината, или на нещо като палубна принадлежност от брезент на ивици със същата поставка за крака, или в люлеещ се стол, или на каква ли не градинска мебел под голям чадър на терасата и аз губех часове да се умилявам, да я заплашвам и й обещавам, докато най-сетне скланяше да ми предостави за няколко секунди своите просмукани от слънце млади хубости в сигурното скривалище на петдоларовата стая, преди да я оставя да върши това, което тя предпочиташе пред моето жалко блаженство.“
любовен роман, трилър, научна фантастика, фентъзи
3. Хорхе Луис Борхес
Хорхе Луис Борхес, Рим, 1981 г.
Борхес е аржентински писател, есеист, поет и преводач.
Той е едва на 9 години, когато излиза първата му публикация с превод на „Щастливият принц“ на Оскар Уайлд. На негово име дори има наречен астероид.
Превежда от немски, английски, староанглийски, френски и старонорвежки език.
Някои от авторите, които превежда са: Джек Лондон, Джеймс Джойс, Херман Хесе, Уилям Фокнър, Ръдиард Киплинг, Франц Кафка, Вирджиния Улф, Едгар Алън По, Хърбърт Уелс, Джордж Бърнард Шоу.
Прочетете: „Алефът“ и „Измислици“
Цитати:
„— Алефа ли? — повторих.
— Да, това е мястото, където се намират, без да се сливат в едно, всички места от Вселената, видени от всички ъгли.“
„Няма нищо, което да не е сякаш загубено сред неуморни огледала. Нищо не може да се случи само веднъж, нищо не е ценно поради своята невъзвратимост.“
„Тъй както в хазартните игри четните и нечетните числа се стремят да се уравновесяват, така и изобретателността и глупостта взаимно се унищожават и се коригират, може би недодяланата поема за Сид е само противовес на един-единствен епитет от „Еклоги“ или на някоя сентенция на Хераклит.“
„Защото постъпките – това са нашите символи… Съдбата на всеки човек, колкото и да е дълга и сложна, се състои всъщност от един-единствен миг – мига, в който човек осъзнава веднъж завинаги кой е.”
„…препрочетох онова място, където се казва, че всичко, което може да се случи с един човек от мига на раждането до смъртта му, е предначертано от самия него. Следователно всяка небрежност е съзнателна, всяка случайна среща е уговорено виждане, всяко унижение е покаяние, всеки провал – загадъчна победа, всяка смърт – самоубийство. Няма по-добра утеха от мисълта, че сами сме избрали своите беди; тази индивидуална телеология ни разкрива един таен порядък и чудодейно ни единява с Бог.”
магически реализъм, ултраизъм, философия, фентъзи
4. Атанас Далчев
Атанас Далчев е сред най-видните български поети и преводачи.
Превежда: стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели като Стендал, Лафонтен, Ортега и Гасет, Балзак, Гьоте, Емили Дикинсън, Чехов, Федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал, Дюма, Ларошфуко.
Подпис, Атанас Далчев
Собствените творби на Далчев са издадени в превод на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също на английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодични издания или сборници.
Вижте, езиците, на които ние превеждаме.
Лириката му се смята за основа на философска поетическа линия в българската поезия.
Цитати:
“Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.”
― Атанас Далчев
поезия, философска проблематика
Есенно завръщане
Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бащина къща
с боядисани жълто стени.
Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!
Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.
А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.
— 1924 г., Атанас Далчев