Легализация, апостил и Хагска конвенция
Апостил, съставен в Норвегия – образец
Апостилът (фр.: Аpostille) е специално удостоверение с печат за заверка/легализация на документ от държавата, в която документът е издаден.
Упoтpeбaтa нa aпocтил ĸaтo фopмa нa лeгaлизaция нa дoĸyмeнти ce peглaмeнтиpa oт Koнвeнциятa зa пpeмaxвaнe нa изиcĸвaнeтo зa лeгaлизaция нa чyждecтpaнни пyблични aĸтoвe, пoдпиcaнa в Xaгa нa 5 oĸтoмвpи 1961 г. или по-често наричана просто Хагската конвенция.
Документите снабдени с апостил се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация в държавите – страни по Хагската конвенция от 1961 г.
Бългapия ратифицира Xaгcĸaтa ĸoнвeнция със специален закон и се присъединява към нея считано от 29 aпpил 2001 г.
Апостил се поставя на публични документи.
Т.е. документи, получени от орган или длъжностно лице, свързани със съд или трибунал на държавата (включително издадени от административен, конституционен или друг съд, прокурор, чиновник и т.н.), административни документи, нотариални актове, официални удостоверения, както и официално и нотариално удостоверяване на подписи, които се поставят върху документи, подписани от лица в тяхно частно качество, от които е видна регистрацията на документ или фактът, че той е съществувал към определена дата.
Например:
- акт за раждане;
- свидетелство за брак;
- смъртен акт;
- извлечения от търговски регистри и други регистри;
- патенти;
- съдебни решения и актове на съдилища;
- нотариални актове и нотариално удостоверяване на подписи;
- нотариално заверени копия на документи, издадени от лечебни заведения, предназначени за ползване в чужбина;
- нотариално заверени пълномощни за разпореждане с недвижими имоти с удостоверени подпис и съдържание;
Конвенцията не се прилага за документи, издадени от дипломатически или консулски служби, нито за административни документи, които се занимават директно с търговски или митнически операции (например сертификати за произход, лицензи за внос или износ).
Пълномощни за разпореждане с недвижими имоти, удостоверени от кметове и секретари на общини не подлежат на удостоверяване с „APOSTILLE“.
Съгласно Конвенцията мoжe дa ce изиcĸa eдинcтвeнo yдocтoвepявaнe нa иcтинннocттa нa пoдпиca, нa ĸaчecтвoтo, в ĸoeтo e дeйcтвaлo лицeтo и иcтиннocттa нa пeчaтa.
Bcяĸa дъpжaвa сама oпpeдeля opгaнитe, ĸoмпeтeнтни дa поставят апостил.
От 01.01.2019 г. удостоверяването с apostille на документи, издавани от кметовете и общинските администрации се извършва от областните администрации в Република България, вместо от МВнР.
За България органите поставящи APOSTILLE са:
1. Mиниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo – зa aĸтoвe нa cъдилищaтa и нoтapиycитe;
2. Нaциoнaлният цeнтъp зa инфopмaция и дoĸyмeнтaция (НАЦИД) – зa oбpaзoвaтeлни и yдocтoвepитeлни дoĸyмeнти, издaвaни oт виcшитe yчилищa, oт инcтитyциитe в cиcтeмaтa нa пpeдyчилищнoтo, yчилищнoтo и пpoфecиoнaлнoтo oбpaзoвaниe и oбyчeниe и oт Mиниcтepcтвoтo нa oбpaзoвaниeтo и нayĸaтa и нeгoвитe звeнa;
3. Облacтнитe aдминиcтpaции – зa дoĸyмeнти, издaвaни oт ĸмeтoвeтe и oбщинcĸитe aдминиcтpaции;
4. Mиниcтepcтвoтo нa външнитe paбoти (МВнР) – зa вcичĸи ocтaнaли aĸтoвe;
Сроковете и таксите се определят от съответната институция поставяща апостила и от вида на поръчката.
Списък на държавите-страни
по
Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове
| Страни – членки на Организацията | |||
| Страни | Подписване | Ратификация/присъединяване или правоприемство | Влизане в сила |
| Австралия | 11.VII.1994 | 16.III.1995 | |
| Австрия | 5.X.1961 | 14.XI.1967 | 13.I.1968 |
| Азербайджан | 13.V.2004 | 2.III.2005 | |
| Албания | 3.IX.2003 | 9.V.2004 | |
| Андора | 15.IV.1996 | 31.XII.1996 | |
| Аржентина | 8.V.1987 | 18.II.1988 | |
| Армения | 19.XI.1993 | 14.VIII.1994 | |
| Беларус | 16.VI.1992 | 31.V.1992 | |
| Белгия | 10.III.1970 | 11.XII.1975 | 9.II.1976 |
| Босна и Херцеговина | 23.VIII.1993 | 6.III.1992 | |
| Бразилия | 2.XII.2015 | 14.VIII.2016 | |
| България | 1.VIII.2000 | 29.IV.2001 | |
| Венецуела | 1.VII.1998 | 16.III.1999 | |
| Германия | 5.X.1961 | 15.XII.1965 | 13.II.1966 |
| Грузия | 21.VIII.2006 | 14.V.2007 | |
| Гърция | 5.X.1961 | 19.III.1985 | 18.V.1985 |
| Дания | 20.X.2006 | 30.X.2006 | 29.XII.2006 |
| Еквадор | 2.VII.2004 | 2.VII.2004 | |
| Европейски съюз | |||
| Естония | 11.XII.2000 | 30.IX.2001 | |
| Израел | 11.XI.1977 | 14.VIII.1978 | |
| Индия | 26.X.2004 | 14.VII.2005 | |
| Ирландия | 29. X .1996 | 8. I .1999 | 9. III .1999 |
| Исландия | 7.IX.2004 | 28.IX.2004 | 27.XI.2004 |
| Испания | 21.X.1976 | 27.VII.1978 | 25.IX.1978 |
| Италия | 15.XII.1961 | 13.XII.1977 | 11.II.1978 |
| Казахстан | 5.IV.2000 | 30.I.2001 | |
| Кипър | 26.VII.1972 | 30.IV.1973 | |
| Китай | |||
| Коста Рика | 6.IV.2011 | 14.XII.2011 | |
| Латвия | 11.V.1995 | 30.I.1996 | |
| Литва | 5.XI.1996 | 19.VII.1997 | |
| Люксембург | 5.X.1961 | 4.IV.1979 | 3.VI.1979 |
| Мавриций | 20.XII.1968 | 12.III.1968 | |
| Малта | 12.VI.1967 | 3.III.1968 | |
| Мароко | 27.Х I .2015 | 14. VIII .2016 | |
| Мексико | 1.XII.1994 | 14.VIII.1995 | |
| Монако | 24.IV.2002 | 31.XII.2002 | |
| Нидерландия | 30.XI.1962 | 9.VIII.1965 | 8.X.1965 |
| Нова Зеландия | 7.II.2001 | 22.XI.2001 | |
| Норвегия | 30.V.1983 | 30.V.1983 | 29.VII.1983 |
| Великобритания и Северна Ирландия | 19.X.1961 | 21.VIII.1964 | 24.I.1965 |
| Панама | 30.X.1990 | 4.VIII.1991 | |
| Парагвай | 10. XII .2013 | 30. VIII .2014 | |
| Перу | 13.I.2010 | 30.IX.2010 | |
| Полша | 19.XI.2004 | 14.VIII.2005 | |
| Португалия | 20.VIII.1965 | 6.XII.1968 | 4.II.1969 |
| Република Корея | 25.X.2006 | 14.VII.2007 | |
| Република Молдова | 19.VI.2006 | 16.III.2007 | |
| Румъния | 7.VI.2000 | 16.III.2001 | |
| Руска Федерация | 4.IX.1991 | 31.V.1992 | |
| Северна Македония | 20.IX.1993 | 17.XI.1991 | |
| Словакия | 6.VI.2001 | 18.II.2002 | |
| Словения | 8.VI.1992 | 25.VI.1991 | |
| Суринам | 29.X.1976 | 25.XI.1975 | |
| САЩ | 24.XII.1980 | 15.X.1981 | |
| Сърбия | 26.IV.2001 | 27.IV.1992 | |
| Тунис | 10. VII .2017 | 30. III .2018 | |
| Турция | 8.V.1962 | 31.VII.1985 | 29.IX.1985 |
| Украйна | 2.IV.2003 | 22.XII.2003 | |
| Унгария | 18.IV.1972 | 18.I.1973 | |
| Уругвай | 9.II.2012 | 14.X.2012 | |
| Филипини | 12.IX.2018 | 14.V.2019 | |
| Финландия | 13.III.1962 | 27.VI.1985 | 26.VIII.1985 |
| Франция | 9.X.1961 | 25.XI.1964 | 24.I.1965 |
| Хърватия | 23.IV.1993 | 8.X.1991 | |
| Черна Гора | 30.I.2007 | 3.VI.2006 | |
| Чешка република | 23.VI.1998 | 16.III.1999 | |
| Чили | 16.XII.2015 | 30.VIII.2016 | |
| Швейцария | 5.X.1961 | 10.I.1973 | 11.III.1973 |
| Швеция | 2.III.1999 | 2.III.1999 | 1.V.1999 |
| Южна Африка | 3.VIII.1994 | 30.IV.1995 | |
| Япония | 12.III.1970 | 28.V.1970 | 27.VII.1970 |
Страни, които НЕ са членки на Организацията
Антигуа и Барбуда Барбадос Бахами Бахрейн Белиз Боливия Ботсвана Бруней Даруссалам Бурунди Вануату Габон Гана Гватемала Гвинея Гренада Доминика Доминиканска република Ел Салвадор Зимбабве Ирак Кабо Верде Камбоджа Кения Киргистан Колумбия Косово Кот д’Ивоар Куба Кувейт Лесото Либерия Ливан Лихтенщайн Мадагаскар Малави Мали Маршалови острови Монголия Намибия Непал Нигер Никарагуа Ниуе Оман Острови Кук Пакистан Руанда Самоа Сан Марино Сао Томе и Принсипи Есватини (бивш Свазиленд) Свети престол Сейнт Винсент и Гренадини Сейнт Китс и Невис Сейнт Лусия Сейшели Сенегал Таджикистан Тайланд Того Тонга Тринидад и Тобаго Туркменистан Узбекистан Фиджи Хаити Хондурас Ямайка
КОНВЕНЦИЯ
за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове
(пълен текст)
Ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 25.05.2000 г. – ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г. Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 45 от 11.05.2001 г., в сила от 29.04.2001 г. – попр., бр. 17 от 28.02.2014 г.
Държавите, подписали тази конвенция, в желанието си да премахнат изискването за дипломатическа или консулска легализация на чуждестранни публични актове, решиха за тази цел да сключат конвенция и се споразумяха за следното:
Член 1
Тази конвенция се прилага по отношение на публичните актове, които са изготвени на територията на една от договарящите държави и трябва да се представят на територията на друга договаряща държава.
По смисъла на тази конвенция за публични актове се считат:
а) документите, издавани от орган или длъжностно лице, свързано с правораздавателната система на държавата, включително документите, издавани от прокурор, секретар на съд или призовкар;
б) административните документи;
в) нотариалните актове;
г) официалните заверки, като записвания в регистър или удостоверяване на дата или подпис върху частен документ.
Тази конвенция не се прилага по отношение на:
а) документи, изготвени от дипломатически или консулски служители;
б) административни документи, пряко свързани с търговска или митническа операция.
Член 2
Всяка договаряща държава освобождава от легализация документите, по отношение на които се прилага тази конвенция и които трябва да се представят на нейна територия. По смисъла на тази конвенция легализация представляват единствено формалните процедури, чрез които дипломатическите и консулските служители на държавата, на чиято територия трябва да се представи документът, удостоверяват истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост автентичността на печата или марката, поставени върху документа.
Член 3
Единствената формална процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът.
Формалната процедура, упомената в предходната алинея, не може да се изисква в случаите, в които закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя документът, или договореност между две или повече договарящи държави я изключват, опростяват или освобождават документа от легализация.
Член 4
Удостоверението, предвидено в чл. 3, ал. 1, се поставя върху самия документ или върху продължение и трябва да съответства на образеца, приложен към тази конвенция.
Удостоверението може да бъде съставено на официалния език на органа, който го издава. Стандартните изрази, използвани в него, могат да бъдат и на втори език. Заглавието „Аpostille (Convention de La Haye du 5 octobre 1961)“ трябва да бъде на френски език.
Член 5
Удостоверението се издава по искане на лицето, подписало документа, или по искане на всеки приносител на документа.
Надлежно попълнено, то удостоверява истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост автентичността на печата или марката, поставени върху документа.
Подписът, печатът и марката на удостоверението са освободени от всякаква легализация.
Член 6
Всяка договаряща държава определя органите, които в съответствие със служебните им задължения са оправомощени да издават удостоверението, предвидено в чл. 3, ал. 1.
Държавата уведомява за това Министерството на външните работи на Холандия при депозирането на ратификационния или присъединителен документ или на декларацията за разширение на обхвата. Тя уведомява също така и за всяка промяна в определянето на тези органи.
Член 7
Всеки от определените по реда на чл. 6 органи трябва да поддържа регистър или картотека, в който отбелязва издадените удостоверения, като посочва:
а) поредния номер и датата на удостоверението;
б) името на лицето, подписало публичния акт, и качеството, в което е действало, или за неподписаните документи – наименованието на органа, поставил печата или марката.
По искане на всяко заинтересувано лице органът, издал удостоверението, се задължава да провери дали записаното в него отговаря на записаното в регистъра или картотеката.
Член 8
Когато между две или повече от договарящите държави съществува договор, конвенция или споразумение, съдържащи разпоредби, които подчиняват удостоверяването на подписа, печата или марката на определени формални процедури, тази конвенция ги отменя единствено при условие, че предвидените в тях формални процедури са по-строги от формалните процедури по чл. 3 и 4.
Член 9
Всяка договаряща държава предприема необходимите мерки, за да се избегне извършването на легализации от нейните дипломатически или консулски служители в случаите, за които тази конвенция предвижда освобождаване от легализация.
Член 10
Тази конвенция е открита за подписване от държавите, представени на Деветата сесия на Хагската конференция по международно частно право, както и от Ирландия, Исландия, Лихтенщайн и Турция.
Тя подлежи на ратификация, като ратификационните документите се депозират в Министерството на външните работи на Холандия.
Член 11
Тази конвенция влиза в сила на шестдесетия ден след депозирането на третия ратификационен документ, посочен в чл. 10, ал. 2.
Конвенцията влиза в сила за всяка подписала я държава, която впоследствие я ратифицира, на шестдесетия ден след депозирането на нейния ратификационен документ.
Член 12
Всяка държава, непосочена в чл. 10, може да се присъедини към тази конвенция след нейното влизане в сила съгласно чл. 11, ал. 1. Документите за присъединяване се депозират в Министерството на външните работи на Холандия.
Присъединяването ще породи действие само в отношенията между присъединилата се държава и договарящите държави, които не са възразили срещу това присъединяване в срок от шест месеца от получаване на съобщението по чл. 15, буква „г“. За такова възражение се уведомява Министерството на външните работи на Холандия.
Конвенцията влиза в сила между присъединилата се държава и държавите, невъзразили срещу присъединяването, на шестдесетия ден след изтичането на шестмесечния срок, посочен в предходната алинея.
Член 13
Всяка държава може при подписването, ратификацията или присъединяването да заяви, че тази конвенция ще се прилага върху цялата територия, която тя представлява в международните отношения, или върху една или няколко части от тази територия. Декларацията започва да действа от момента на влизане в сила на конвенцията за тази държава. Всяко последващо уведомление за разширение на териториалния обхват се съобщава на Министерството на външните работи на Холандия.
Когато декларацията за разширение на обхвата е направена от държава, подписала и ратифицирала конвенцията, тя влиза в сила за посочените територии съгласно чл. 11. Когато декларацията за разширение на обхвата е направена от държава, присъединила се към конвенцията, тя влиза в сила за посочените територии съгласно чл. 12.
Член 14
Тази конвенция ще бъде в сила за срок пет години от датата на нейното влизане в сила съгласно чл. 11, ал. 1, включително и за държавите, които са я ратифицирали или са се присъединили към нея по-късно.
Действието на конвенцията се продължава мълчаливо за нов петгодишен срок, освен ако не бъде денонсирана.
Уведомлението за денонсиране трябва да се депозира в Министерството на външните работи на Холандия най-късно шест месеца преди изтичането на съответния петгодишен срок.
Денонсирането може да се ограничи само до някои територии, на които се прилага конвенцията.
Денонсирането има действие само по отношение на държавата, изпратила нота за това. Конвенцията остава в сила за другите договарящи държави.
Член 15
Министерството на външните работи на Холандия уведомява с ноти държавите, посочени в чл. 10, както и държавите, присъединили се в съответствие с разпоредбите на чл. 12, за:
а) определените органи, посочени в чл. 6, ал. 2;
б) подписване и ратификации, посочени в чл. 10;
в) датата, от която тази конвенция влиза в сила, съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1;
г) присъединяванията и възраженията, посочени в чл. 12, и датите, от които те влизат в сила;
д) разширенията на обхвата, посочени в чл. 13, и датите, от които те влизат в сила;
е) денонсирането, посочено в чл. 14, ал. 3.
В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени, подписаха тази конвенция.
Съставена в Хага на 5 октомври 1961 г. на френски и английски език, като френският текст се взема предвид в случай на противоречие, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на правителството на Холандия и по едно заверено копие от него ще бъде предадено по дипломатически път на всяка от държавите, представени на Деветата сесия на Хагската конференция по международно частно право, както и на Ирландия, Исландия, Лихтенщайн и Турция.
Приложение
Образец на Apostille
Удостоверението има квадратна форма със страна най-малко 9 см.
APOSTILLE(Convention de La Haye du 5 octobre 1961) 1. Държава: ............................ Този публичен акт 2. е подписан от ………………………………… 3. в качеството му на ………………………………… 4. и е поставен печат/марка ………………………………… Заверен 5. в ………….. 6. на ………….. 7. от ……………………………. 8. под № ………. 9. Печат/марка 10. Подпис: ………….. …………………
|
Ключови думи: заверки и легализации, апостил, заверка на документи, легализация на документи, превод и легализация, Хагска конвенция, страни по Хагската конвенция, официални документи, проверка на апостил, публични документи, изисквания за легализация, процедура по легализация, отмяна на легализация, поставяне на апостил, apostille, удостоверяване на подпис, заверка на препис, оригинален документ, нотариална заверка, заверка на документи за чужбина