Редакция

Редакторите проверяват за контекстуални грешки и непоследователност.

Тяхна задача е да сверяват фактите, както и да се уверят, че е употребена правилната терминология. Процесът на редактиране включва и препоръчителни корекции.

При терминологични и фактологически промени редакторите изпращат коментарите и препоръките си на преводача или преводачите на оригиналния документ, а те трябва да преценят дали да приложат всички или част от промените.

Един вече редактиран документ има нужда и от корекция, тъй като редакцията и корекцията се различават по същността си.

Процесът на редактиране включва:

• пълен преглед на преведените документи;
• сравняване с оригинала;
• ако е предоставен изходен текст, проверяваме и за грешки в превода;
• анализ на съдържание, организация, съгласуваност, тон и стил на текста;
• промени за подобряване на синтаксиса и терминологията;
• оптимизация на стила, контекста, употребата на думи и фрази;
• изясняване на посланието;
• корекция на неволни, негативни или объркващи конотации, използвайки формулировка и структура, подходящи за целевия език;
• подобрения за фокусиране върху целевата аудитория и тема;
• проверка за точност на превода, граматика, пунктуация, неправилно пренасяне, глаголни времена, правописни грешки, грешки при поставяне на главни букви и др.;
• проверка за идиоматични изрази;
• съгласуваност, консистентност, четливост, потенциални културни проблеми или неясноти в културно отношение;
• корекция на всички области, в които текстът си противоречи или посочва факти, които са неверни или неточни;
• корекция при отклонения от необходимата терминология и несъответствия;
• подобряване на гъвкавостта на текста;
• проверка за пълнота и точност на транскрипцията (ако е приложимо);
• премахване на съкращения и поясняване на абревиатури при необходимост;
• гаранция, че текстът ви ще бъде правилно разбран в друга езикова среда, плавен и последователен;
• гаранция, че посланието ви е изразено по най-естествения за целевия чужд език и култура начин;
• може да включва промяна на заглавията, пренаписване на секции и редактиране на стил, тон или регистър на езика;
• може дори да включва пренареждане на структурата на параграфите, за да се подобри фокусът на целевия език;
• реорганизиране на откъси, преходи и заключения (ако е необходимо);
• проверка дали преводът следва всички получени инструкции и специфични изисквания на клиента;
• всички други недостатъци в текста;

Корекцията – това е финалният етап от процеса на проверка и може да започне едва след приключването на редакторската работа.

• редактираният текст може да бъде съвсем различен от текста на източника с цел да бъде по-ефективен;
• неправилно поставената запетая или многоточие може да бъде катастрофално при превод на документи като финансови отчети, медицински досиета или преписи на университетски записи;
• няма да бъдете неразбрани или граматически некоректни, но е възможно да сте формулирали текста по начин, който местен представител никога не би използвал – напр. в САЩ винаги ще кажат, че нещо струва ‘one-fifty’, но никога няма да кажат ‘one-dollar-fifty-cents’ (това е вид „грешка“, която неадекватният или неопитен (или не-местен) преводач няма да забележи, но всеки носител на езика ще разпознае като превод);
• преглеждането на лошо преведен документ често отнема толкова или дори по-дълго време, колкото и превеждането му от нулата;
• необходимостта от повторно отпечатване, публикуване и преразпределение на текста е скъпо и може да навреди на имиджа Ви на целевия ви пазар, да не говорим за загубеното време и пари в процеса;
• някои грешки направо изскачат – комично грешните омоними като напр. the core (ядро) с/у corps (тяло), the pour (порой) с/у pore (пора), the ordinance (наредба) с/у ordnance (артилерия);